сиво

В едно небе, кашмирено
се спусна есенната вечер.
Би ли искал, би ли бил-
сив- вълчището наречен?
И после би ли искала
да бъдеш сивата вълчица,
оставяща искрящи сребърни следи?
Защото в очите на вълците живеят
всичките увивни, парещи тъги.
Защото в тях е зимата
и те са нейните деца,
те следят единственото
и то е тяхната съдба.
Защо- по-лесно е да бъдеш птица,
пролет, лятно пухче и дъга.
И те понякога тъгуват и умират,
а сивите живеят вечно в своята тъга.
И както казах- вечерта..
вечерта разля мъглите си по тротоара
загасяйки следи от моята сестра,
и в сива струя дим догарят.