огледално

 

Студено е. А слънцето отново е изгряло,
от упор стреля поредните лъчи,
прицелва се в Луната ми и в моето огледало,
а когато го попитам, виновно си мълчи.

Изсвистява звън на черно злато,
преди да се изсипят парчетата стъкло-
магия с огледало, години седем, мъртво блато,
така разправят хората, че е било.

И още казват- късовете трябва да се съберат
с ръце в рани, но не вдишвай стъкълцата!
Не помниш ли за Кай? Ако сърцето твое прободат..
Имаш ли си Герда, за да те изтръгне от палата.

Студено е. Дъжда изсипва се студен и леден,
скоро ще се превърне в нежен сняг.
На ъгъла, човек продава рози. Но изглежда беден.
Явно в сандъчето му няма повече от тях.

Може би е той? Дали до края гледали са розов храст?
Да ли успяла е? А аз дали самата ще успея?
Късовете си да събера, и да намеря онзи бряст,
до който има езеро, където мога да живея.

Магията възможно е да бъде развалена,
преданията шепнат с дребен шрифт,
когато злината в стъклата бъде потопена,
и водата над тях затвори своя свят потаен, сив.