езерото-на-водопада

2 коментара:

Анонимен каза...: С тишината на гранка от безвремие да помълчим...; неделя, ноември 07, 2010
SkyBlueIrina каза...: в тишината има толкова много думи; понеделник, ноември 08, 2010

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)

"Лека нощ" От МБ

С теб стоим на дълъг кръстопът
бързаш ти, колите отминават
летен прах - косите ти блестят
залезът към всяка вечер наближава
-лека нощ.

Лека нощ край топлото море
с теб навярно пак ще спим на плажа
може би в хотела са добре,
но морето няма да има каже:
лека нощ
за лека нощ.

Лека нощ, отлитат часовете
на безкрайното море
към без-края ни зове
в своя жизнен път.
Целувана с любов прегърни съня
лека нощ за лека нощ.

Ново утро на голия плаж
всеки гларус се прави на важена
закуската ни е мираж
-две цигари на гладно.

Ти се смееш в ранния час,
аз усмихнат хайде ще кажа,
а морето - зеления валс
вече топло е даже.
Добър ден за добър ден!

Добър ден, отлитат часовете
на безкрайното море
към без-края ни зове
в своя жизнен път.

Целувана с любов прегърни съня
лека нощ за лека нощ...

"Балада за комуниста" Веселин Андреев

лято 1946г.
"в памет на моя другар партизанин Стефан Минев- Антон"

Колко дена го били-
ни дума, ни вопъл, ни стон,
но устата сгрешила
сама промълвила- Антон...

Свойто име им казал,
но седмици после мълчал,
а пък тялото- в язви,
и язвите гнойни текът...

-Где са твойте другари?-
той виждал отряда любим
и очите притварял
и тръпнел, но бил несклоним.

Побеснял и разгърден,
край него прострелвал агент-
той отвърнал му твърдо:
-убиецо, стреляй в мен!!!

Те в раните люти посипали сол
като жар-
скърцал с зъби нечуто
и как ли без вик издържал?...

И в злоба безсилна
пак били го диви и зли
в страшни мъки се свивал,
но дума не им промълвил..

После бавно притихнал-
смутени, учудени в страх
те го гледали тихо-
безмълвен, но горд величав.

-Не човек, а желязо-
отвърнал агента фашист
Тихо мъртвия казал
-не, комунист!!!

Димчо Дебелянов

Аз искам да те помня все така:
бездомна, безнадеждна и унила,
в ръка ми вплела пламнала ръка
и до сърце ми скръбен лик склонила.

Градът далече тръпне в мътен дим,
край нас, на хълма, тръпнат дървесата
и любовта ни сякаш по е свята,
защото трябва да се разделим.

"В зори ще тръгна, ти в зори дойди
и донеси ми своя взор прощален -
да го припомня верен и печален в часа,
когато Тя ще победи!"

О, Морна, Морна, в буря скършен злак,
укрий молбите, вярвай - пролетта ни
недосънуван сън не ще остане
и ти при мене ще се върнеш пак!

А все по-страшно пада нощ над нас,
чертаят мрежи прилепите в мрака,
утеха сетна твойта немощ чака,
а в свойта вяра сам не вярвам аз.

И ти отпущаш пламнала ръка
и тръгваш, поглед в тъмнината впила,
изгубила дори за сълзи сила.
- Аз искам да те помня все така..."

"Приказка за честта" от Христо Смирненски

В живота си нивга не бях се надявал
на толкова мил комплимент:
покани ме Дявола — старият Дявол —
дома си на чашка абсент.

Свещта очертаваше острия профил
със ивица златни лъчи
и пускайки кръгчета дим, Мефистофел
ме гледаше с влажни очи.

В очите му есенна горест бе скрита,
но все пак бе горд и засмен,
и махна с ръка той "In vino veritas!"
Ще бъда пред теб откровен!

Омръзна ми вече все тоя ярем на
притворство и помисъл зла —
да пием за твойта сърдечност неземна
и сивите земни тела!

Преди векове аз възпрях на земята
и тук устроих си шега:
веичах се за земната Истина свята,
но тя увенча ме с рога.

Възпламнах от ревност,
и в черна омраза
за своята стъпкана чест —
човешката чест неуморно аз газя,
но с чест не сдобих се до днес.

Намислих чрез подвизи чудни да блесна —
умирах по сто пъти в бран,
но винаги рицар на кауза честна,
не бидох пак с чест увенчан.

Отчаян, окаян,веднъж в булеварда
аз тръгнах неземно злочест.
И вдигнах над себе си ярка плакарда:
"Човек без капчица чест!"

Но странно: презрение няма ни капка!
Посрещат ме вред с интерес,
любезно отвсякъде свалят ми шапка:
"Без чест ли си? — Прави ти чест!"

Един господин ме целуна:
"Ах, братко,и ти ли!... Ей, кой да те знай!"
Две хубави дами ми казаха сладко:
"Елате в нас утре на чай!"

Чудесно! Невиждано!
С почести редкиизпратен бях чак до дома.
Министри, царе и придворни кокетки
ми писаха мили писма.

И ето ме: важен, блестящ, елегантен,
богат като истински Крез!
И знам аз: крадец съм, лъжец,
спекулантин,безчестник; но... винаги с чест!"...

И Дявола млъкна. Наля от абсента,
сърдечно се чукна със мен,
и пускайки пушек на синкави ленти,
прониза ме с поглед зелен.

"Юноша" Христо Смирненски

Аз незная защо съм на тоз свят роден
непопитах защо ще умра.
Тук дойдих запленен и от сивия ден
и от цветната майска зора.

Поздравих пролетта, поздравих младдостта
и възторжен отворих очи,
за да срещна живота по друм от цветя
в колесница от лунни лъчи.

Но не пролетен химн покрай мен прозвъни
не поръси ме ябълков цвят
ююпред разинали бездни, до черни стени
окова ме злодей непознат.

Сред облаци злоба и демонска стръв
черна сянка съзрях да пълзи.
Златолюспест гигант се изправи сред кръв,
сред морета от кръв и сълзи.

В полумрака видях изтерзани лица,
вред зачух плачове като в сън.
И жестока закана на гневни сърца
се преплете с оковния звън.

Аз познах свойте братя в робски керван
угнетени от златний телец.
И човешкия дух- обруган, окован
аз го зърнах под трънен венец.

И настръхнал от мрака на тази земя
закопнях, запламтях и зова:
-ах, блеснете пожари сред лееддна тъма
загърмете, железни слова!

Нека пламне земята за пир непознат
нека гръм да трещи, да руши
Барикаден пожар върху робският свят
ураган, ураган от души!!!

И тогава- залюбен в тълпите,
пленен от лъчите на нова зора-
без да питам защо съм на тоз свят роден
аз ще знам за какво ще умра!

"Добрият ученик"- Веселин Ханчев

Той беше добър ученик-
най- добрият в класа.
Седеше на първия чин
до прозореца, в ляво,
беше нисък на ръст
с коса като пламък,
червена и права,
с цяло съзвездие лунички
върху двете страни.

Беше добър ученик,
занеше всеки урок,
отговоряше точно и ясно,
не мълчеше,
когато учителят,
прав зад катердата питаше:
-Кой са царете на Второто Българско царство?
-Къде се намират Азорските острови?
-Какво получаваме , когато прибавиме към натрия три молекули сребро?

Той беше добър ученик
най-добрият в класа.
Веднъж,
съвсем неочаквано,
влезе един офицер.
Прав зад катедрата,
офицера посочи първия чин
до прозореца, в ляво
и каза: -Излез на дъската! Ела! Говори!
Отговаряй на всички въпроси подробно и ясно.
Беше в час по мълчание.......
От стената като черни килии
гледаха Ботев и Левски
Върху празните чинове
седеше страха и подсказваше...
-Кой са ония, с който си ходил на явка?
-Къде се намира квартирата дето се срещатше с тях?
-Какво си получил?
-Кому си го дал?
Беше в час по безтрашие......

Той беше добър ученик
най-добрият в класа.
Излезе навън пред дъската
косата му рижа изгря
върху нейното черно небе
с тебеширени облаци.
Лицето му беше спокойно и ясно
под златни лунички.

Беше много добър ученик.
Най- добрият в класа,
но нищо неказа.
На всички въпроси
отвърна с мълчание.
Мълчеше,
когато го питаха в класната стая.
Мълчеше,
когато го поведоха.
Мълчеше,
когато го туриха прав
до стената на задния двор.
Мълчеше,
когато последен звънец
удариха пушките........

Беше много добър ученик.
Мълча
и получи отличен
в час по безтрашие........

w

2 коментара: