зло

Триста шепи незабравки,
и две пресъхнали морета
имаш си ги- твои са глупаче,
и тя е твоя, фрегатата проклета.

Потъвай с нея, хайде удави се!
несмей да мътиш моите реки.
Умея и да съм проклета,
усещаш ли по вената си моите зъби?

Недей ме глеада, с къс небесносиньо,
покълнало в твоите очи,
откраднато от облака в небето,
който вече няма как да завали.

И после що за приказка я завъртя?
та и рибаря в лодката обърна,
накрая пирата южен оглупя
и за абордаж флотилия разгърна.

Хайде лягай в ковчега с чаша ром,
лигавщини на принцески тука не минават,
морето в севера не ти е южен дом,
йо хо хо опомни се и пака- пардон.