споделени нощи

 Разказвай ми, но тихо да не чуят ..

Червени мухоморки във съня ми

на пепел стриват смръщени шамани,

едно дете си сгъва оригами

и нямам сламка, за която да се хвана.

Камък хвърлен в море нарязани коприни,

нито сламка нито кораб нужен ни е-

хвърли се дръзко в небето,а ти земя

пусни ни! Като хартиен жевавще сме ние.

Небе дъждовно, мокра тръпка нежност

крилете ни ще сгърчи отмалели.

Дъждът ще се превърне в буря снежна,

къде ще се укрием с теб, къде ли?!

Неверница съм, И невярвам! Също ти-

и невярвай на съня. Непомниш ли ..

за сънищата си на яве, снежната ти врана?

Не ще ни спре ни зимата, нито дъжда.

И пак отвари против скръб ще бърка времето,

ще ги налива в чашките на жълти макове,

ще пием и летим.Със крак във стремето

подсвирква си нощта съня дочакала.

Нощта, с бич приспива наш'то непокорство,

когато отварата на екс изпием при зори,

моите прилепи до твойта тъмна гордост

ще са свободни, и нищо че от ляво пак боли.

---------

Гео и Скаи