Луната тази сутрин не залезе,
Слънцето потрепна и дъха си затаи,
спря до хребета, и после неизлезе,
и от тънък лъч рапира лунна се роди.
От тъмнината сените боят се
нужна им е светлина да влязат в твоят дом
Луната ги гаси и те таят се
в града под всеки осветен балкон.
Среброто и Луната са невидима магия
и сребро е вплела в своята коса,
Дъщерята на Луната и лъча извила
сама посреща сенките си в зора.
сама посреща сенките си в зора.
2 коментара:
Лунен свят, в който сенките подрънкват със сребърните шпаги, изковани от Нейните лъчи -
в дръжките им майстора хитро уловил е - шепа блясък... от мечти и малко прах от далечните звезди.
отново успя да уловиш усмивка :) благодаря, Драко
Публикуване на коментар