със сладки
и мъничко канела.
Есента- тя все го чака,
а той...
забравил е къде живее.
С четката рисува карта
по облаците,
за да я намери,
а той нахлузва шапка
потреперва начумерен
и под облаците сам трепери.
По своята пътека пуска
лист по лист-
пътечка шарени листа,
а той- хм- рейса си изпуска,
проклятия нережда-
за шумата и за калта.
Есента въздъхва и оставя
на прозореца си
малка беличка дантела,
въздъхва пак и продължава
кълбот надежда
с калбо мечта заплела.
2 коментара:
Красива есенна премяна - снежинка скитничка очарована я открива и в обятията ѝ се спуска тихо с усмивка.
* * *
* *
* *
*
*
*
:)
Публикуване на коментар