аз пък няма!

Няма да съм като всички други
в пепелта звезди ще си чертая,
ще магьосвам в прилепи зелени пеперуди
и за звяра пак ще си мечтая.

И няма да им се усмихвам-
аз мълча сърдита, щом слънцето блести
слънчогледките показват си зъбите,
когато покрай тях минаваш ти.

Аз няма пък, ще бъда друга,
различна, по-трънлива и проклета.
И тръните с косите си преплитам,
за да се загубя зад многото дървета.

Когато съм зад няколко безкрая,
не ме търси, със здраве остани!
На мен ми писна. Светкавица присветна
и в плевел е превърнала кръвта ми.

В дебелите книги пише, че се случва,
и аз им вярвам чак до другия безкрай.
Ще бъда единственност или ще си трая,
в теб забивам кинжала си докрай.