Дотегнаха ми всичките звезди,
а пък луната е така съдрана
за тебе пиша и отново ми горчи
виното и твоята закана.
Дебел кимил, пропит с тишина,
а липсата ти като прах
разстила се над кадифена тъмнина
и още, само колко още, пак те няма.
Огърлица от крехък розов цвят
и хиляди наточени, стаманени бодли
за теб- красива, очите- черен мат,
прегръщай ме, и липсваш ми. Кажи!
а пък луната е така съдрана
за тебе пиша и отново ми горчи
виното и твоята закана.
Дебел кимил, пропит с тишина,
а липсата ти като прах
разстила се над кадифена тъмнина
и още, само колко още, пак те няма.
Огърлица от крехък розов цвят
и хиляди наточени, стаманени бодли
за теб- красива, очите- черен мат,
прегръщай ме, и липсваш ми. Кажи!
4 коментара:
http://www.youtube.com/watch?v=uQDQPw0emcw
---<@
\
Стрък тишина,
една тъжна Луна.
Искра от звезда,
усмхваща се самота.
драко
----@
дъга
Публикуване на коментар