ако сега неуспея

  

 Края, скална грамада и отвес,

пропаст, след калния път.

Тревата е мокра от росата нощес,

а всъщност е хубав светът.

Но ти ще ме хванеш, протягаш ръка?

Нали няма да гледаш в страни?

Когато се хлъзна и падам в калта,

до мен ще престъпиш, нали?

Мълчиш, а вятъра пляска с бич,

"опомни се" изкрясва в моктия здрач.

"Ако и сега успееш- си пич,

ако неуспееш си губещ играч".

Но някъде вътре вихрушка се ражда,
помитайки страхове-песачинки в буен поток.
За себе си знам, ако сега не успея
не си заслужавам втори урок.