дъжддддд

Дъждът вали си тихичко на тротоара
превъраща сиво ежедневие в сребриста мъгла.
Дъждът, всъщност...той вълшебник е
и знае как да случва чудеса.
Дъждът вали разплитайки дъгата
и светкавиците от човешки гняв,
и после нишките навива на кълбата
в кошничка на котка с особен нрав.
Дъждът се има със сива котка,
която мърка, той ако вали.
Дъждът когато идва никога не бърка,
защото носи нежност зад заключена врата.
Дъждът обича чай в късния следобед,
когато кифлите са топли, захар се топи.
Дъждът вали, но честичко не мокри
а вълшебства случва, на хората дори!