Дъбът в градината заметна хермелинов плащ
и на вятърката свита в клона се усмихна,
и защото в свитата на лятото е верен страж,
отдаде чест, отърси лист и после пак утихна.
Запалват се и есенните златни хризантеми,
помахвайки за сбогом се стопяват в ковка мед,
есента от тях оплита нежни диадеми,
за дамите- за хръвкокрилките с брой безчет.
В такива мигове притихва тишината,
усещаш пусла на спокойната и мъркаща любов,
в такива мигове с нощта се слива светлината
и златото на есента с летния зелен разкош.
и на вятърката свита в клона се усмихна,
и защото в свитата на лятото е верен страж,
отдаде чест, отърси лист и после пак утихна.
Запалват се и есенните златни хризантеми,
помахвайки за сбогом се стопяват в ковка мед,
есента от тях оплита нежни диадеми,
за дамите- за хръвкокрилките с брой безчет.
В такива мигове притихва тишината,
усещаш пусла на спокойната и мъркаща любов,
в такива мигове с нощта се слива светлината
и златото на есента с летния зелен разкош.
2 коментара:
Цветовете топли от дъга се спускат,
със криле отлитащи те лятото вече го напускат,
с нови багри тук се ражда мека есен,
листата падащи посрещат я с шарената песен.
хубаво е, благодаря :)
Публикуване на коментар