http://vbox7.com/play:1b6f9ced&start=171&r=emb
Звездите парят, от липсата...
на дъжд, на думи и на теб.
Звездите ми изгарят, от повече,
а не от малко, и нищо не е в ред.
Но няма да ти пиша, и няма да звъня.
И няма да съм сто и първата.
Ще си обичам до звездите, и ще ги редя
а на обратно ще мълча. С тъга загърната.
А нощем полудялата луна..
ще кърши на звездиците лъчите,
за да ги забие в някоя сърна,
която не е сбъднала мечтите ти.
Звездите, без лъчи- незнаеш, са слънца,
а ти обичаш слънце да редиш?!?
Пъзели на хиляди и хиляди лица-
по кожата на лунната сърна лепиш..
Звездите нямат нужда, и желания,
звездите просто си... блещукат.
Звездите имат своите сияния
и за тях единствени си съществуват.
Не казах ли, че пиша за звездите?
Не казах ли, че бягам от тълпи?
Не казах ли? Не ми мълчи! В косите...,
заплетох няколко отминали тъги.
Звездите.., те звездите пак- не падат.
Но ти не си виновно.. Все така.
Безсмъртен си, а смъртните да страдат!
Не вярваш в моето Единствено. И в Сега.
2 коментара:
Има нощи, в които звездите са тъжни,
има нощи, в които дори и морето мълчи.
Далечна безкрайност от от звездните сълзи,
една комета минава и за тяхната болка шепти.
---@
Публикуване на коментар