както досега

Не остана нищо друго-

само мека тишина,

нищо друго, никой друг-

една огромна и

ухаеща на лайка тъмнина.

И път, започващ тук.

Завършващ.. някъде в безкрая,

където моите звезди не падат,

където няма вечност и не зная,

дали безсмъртните усещат я..

дланта ми,

колко пари и боли..

Прегръщай ме.

И нека стана бяла котка..

И нека да е мека пролетта..

Ще кажеш.., всъщност няма да.

А аз ще те сънувам..

В хилядите нощи.
Както досега.