Дори незная какво да ти пиша
усещам думите как потъват сега
и смъртно раненото тихичко диша
бледа сянка събрала усмивка едва.
Убивах го бавно, някак по навик
изпих си и хапчето дето горчи,
за да не съм отново удавник
в свойте съдрани, избелели мечти.
Отвара от думи, нежна отрова,
която ще пия до дъно в зора
за жалост е късно - студено олово
обляло е моята птица със сини пера. 
2 коментара:
Да си тъжна е естественно ,и преходно ...поискай това ,без думи .Казват, че колкото по-силна е болката ,по-пречистваща е и радоста ни е посилна и истинска ... :)))
Има усещания, които могат да извадят човек от обичайното му ежедневно състояние, и мигове които заслужават да се помнят винаги. А тъгата и болката, както и обичта са трите най- увивни чуства, завладяващи човеците. Иии тъгата не винаги е отрицателна емоция, в нея имам много изящна красота - усмивките са за Вас !
Публикуване на коментар