Мен ти не можеш да докоснеш и да вземеш с теб,
не можеш просто да ме посадиш във ваза;
не разкъсвай мойте листа и неме привеждай в ред,
ела, седни до мен, цвета на тебе ще покажа.
Татул омаен опият цъфти на снежно бели цветове,
запази го сред зеленото... добре познат.
Цвета така безжалостно убиваш в своите ръце,
като го късаш с ярост и помалко на инат.
Докосвай го и вдишвай само днес сега, не утре.
Дишай само с очите си и усети го с душа.
Плътта е тленна, не разпитвай и негледай ти навъте,
че зад оградата татула крие отровни семена.
Красотата казвах е измамна- илюзия обсипана с пера,
ако видял си в мен душа, сърце- пази ги,
в чашата отблясък.. знай, не се лети с пречупени крила.
Все едно откъснатото да го нанижеш със стрела...
Няма коментари:
Публикуване на коментар