Последвай ме в тихата гора.
Ела. Да бъдем две. Така сами.
И нека да се влеем в красота.
Една река събрали сме, сълзи.
А той навярно пак е разрушил
с толкова любов садените цветя.
И думите ти пак е заличил!;
които писала си в пясъка с вълна.
И моето небе раздрано е, кърви.
И звездите ми- отново разпиляни.
От облак- дъжд светкавици вали.
А сплитам ги с разранени длани.
Дали да пазим надеждата зелена?
Да събираме ли от морето бяла пяна?
Това не е ли карта само заменена.
Феите, помня, обвинени сме в измяна.
"Нищо ново, нищо неизказано"...
И "само думи- толкова думи"....
Текът в мен, преливат неразказано.
Слънцето застанало е помежду ни.
Последвай ме, и аз ще те последвам.
И замъка от пясък да напишем.
Гердан от песъчинките да направим
на клонче с прецъфтяла вишна.
http://caribiana.blogspot.com/2009/04/blog-post_11.html
Последвай ме в тихата гора.
Ела. Да бъдем две. Така сами.
И нека да се влеем в красота.
Една река събрали сме, сълзи.
А той навярно пак е разрушил
с толкова любов садените цветя.
И думите ти пак е заличил!;
които писала си в пясъка с вълна.
И моето небе раздрано е, кърви.
И звездите ми- отново разпиляни.
От облак- дъжд светкавици вали.
А сплитам ги с разранени длани.
Дали да пазим надеждата зелена?
Да събираме ли от морето бяла пяна?
Това не е ли карта само заменена.
Феите, помня, обвинени сме в измяна.
"Нищо ново, нищо неизказано"...
И "само думи- толкова думи"....
Текът в мен, преливат неразказано.
Слънцето застанало е помежду ни.
Последвай ме, и аз ще те последвам.
И замъка от пясък да напишем.
Гердан от песъчинките да направим
на клонче с прецъфтяла вишна.
Няма коментари:
Публикуване на коментар