С пръст черта рисувам в праха пред мен
и в кръг описвам моя малък свят.
В една ръка притискам вятъра стаен,
а в другата дъжда пороен- моя брат.
И слънцето в косите ми се крие,
обеците ми са звезден звездопад,
а Луната с нощния си плащ ще ме завие
че спи деня, утолил вълчия си глад.
Прегърнала съм нежната река
изпила зимната тъга от сняг дълбок,
парченцата небе на огнена стрела,
събрала ги далеч от този свят жесток.
И къс природа в нежни пролетни листа,
в очите с диви зверове ловуват тук,
събрала съм венец от всички цъфнали цветя,
обичани стоят до мен, за да не съм сама.
А над праха се вихри моита кула от мечти
и скрива този свят от всяко тежко его,
от злобното изнудване, заплахи, пак лъжи,
къс омраза. Чертата пази ме дори от него...
Няма коментари:
Публикуване на коментар