сняг се сипе горе в планината
идва време за разплата
вятъра пее песен свирепа за мъст
под лявото рамо дамгосах си кръст
веригите падат една по една
оставяйки свойта ръждива следа
и нивга не ще прочетеш ти това
зная- не си герой и от тази глава
сякаш векове са отминали сиви
когато за теб аз се борих с демони диви
много луни са залезли, отминали, ярки
откогато горях и изгарях от чуствата жарки
пустините знойни покрити са с лед,
а сълзите превърнах в кристали безчет
и феникса вече неще се роди-
прегорялата пепел реката отми
Няма коментари:
Публикуване на коментар