"Есенна песен в късно циганско лято"

Следобед късен, леко душен и навъсен...

каруците проскърцват лекичко по пътя мръсен..

От преде- там на капрата изправен

циганина пее пак куплет забравен:

за дивото, вълчица и любовта

за топлото, за лятото и есентта...

А вечерта когато тихо там до огъня присяда

гласа извива се, лети и пали без пощада

косите на танцьорките разплита страстно

и в ритъма с дайрето се понасят бясно..

Босоноги в тръните танцуват и нехаят

отпиват огъня и топлото- красиви са и те го знаят.

Нощта извила своята магия черна, дива

поспряла е и слуша циганската песен, търпелива

захласната, засрамена от черното в косите

от шарените фусти, от страстта огряла от очите...

Сега е топла вечер,нощ- ще я изсмучат цяла

последна може би- есента е вече късна, окъсняла...

И циганина пее за луната, за обичта, жената и реката

с цигулката разкъсва есенни листа в душата

мами ме, да взема и последно зрънце от отминалото лято..

Вихъра оплита клоните и с трясък падат - цяло ято

циганки- и смеят се и мамят с коси от сребърно и златно

те щастливи са в съня, живели са по-истински стократно!!!