С поглед по небрежен Здрача се закача
той с Вечерта- загадъчно по-нежен...
Със сентенции латински посяга да я хване
тя пък с тъжни рими- няма как да стане...
По Нощта изпрати три омайващи цветя,
три различни, но еднакви, а пък отговора- ДА..
Но небързай ти да пееш, да се радваш, че уви
каузата е загубена преди да си помислиш ти..
Някога отдавна Вечерта венчана е за Мрака,
а една звезда красива в дома им тихо чака...
Поспри и се заслушай- чуй как пеят в тишината
всички днес мечтаят: любовта на Залеза- Зората...
Тя облечена в коприна, той развял палто кашмир
и несбъднатата обич, и в душата няма мир...
Нека да поспрем за малко, да налеем чаша вино
и с(ъс) забързаното Време да поговорим по-невинно...
***"И тази вечер часът е само приблизителен!"
Няма коментари:
Публикуване на коментар