есенен етюд

Есента дърветата в премяна бална- облякла е, с килим покрила е земята кална... И срещнах там на билото високо бреза изящна с корона от среброто.. По клоните листа се сипят на къдрици за завист на елите- чудни хубавици. Ефирно се поклаща, вятъра играе с нея, а птици пойни все я търсят- где я ? Но буря нотна, тъмна и зловредна прекърши клончето- таз хала не последна- змиярника разровила е през нощта и змиите плъзнали са в сутринта.... На слънцето, на камъка, на припек увиват се и съскат като припев.. Преплели са са цели сто в една- лордове и дами пазете нашите деца! Грифоните високо горе в небето видели са нещастието сред полето на помощ на красивата Бреза зовът самодивите от Слънчева страна. Рано е, все още, Зимата снега да пръсне, но късно е, и нощем, вратата/на змиярника/- да се затръшне! И нека не тревожим горския покой и лошото и злото да прогоним с вълчи вой! Отново в сутрини огрени, Елите да танцуват валс, Грифони тихо да припяват, смирено да редят в каданс. Самодиви с коси да галят и да тичат с Есента, изящната Бреза да пали- огньове с шарени листа...