Машиара

Машиара /любима със сърцето и душата или изгубена безвъзвратно/ Болест е!- превърни ме в канарче което от трън прободено пее последната песен- в звън- на разбит в канарата- от хиляди метри откъснат, отронен- къс от кристал- в бодил неоткъснат! Пиянство е!- нека изпия горчивата чаша на екс и нека проклета да съм и в този неписан кодекс- дайте ми огън-искам таз сила- нека разкъсам душата аз ... тихо е ... тя- бързокрила разпрала съдбата. Каприз е!- и стон, и въздишка, и писък на врана и скъсана струна, и сякаш е сол в гнойна рана, и песен която ме пали, не жали- с остри кинжали одраха, кожата там на скалата простряха... Но знам, че лек няма и няма измама знам- знаш, проклинам отново таз драма!!! и дивото в мене зове ме - "убии ти Зората" защото тя вечно ще плаче самотна- горката!!! И жалко е- жалка съм- Изгрева идва красив прониза ме онзи копнеж-видях стъпки- порива жив Убии ме!!! Неидвай!!! Непускай изящни газели!!! Знаеш- усещам когато оплиташ ме- в черни къдели. В Черния Ад- Деня ще заровя- с Нощта да избягам нежива, немъртва- на Кралицата своя залагам на нея ще дам душата повехнала - леш за орли ти пир направи си!!- ненужни сега са мойте сълзи.