Последният сняг заваля,
и сипят се снежни мечти.
А Пролет е, няма шега,
и този сняг ще се стопи.
Босонога тя гази в студа,
зад бряста се крие, трепти,
с кокиче в топла ръка,
устните сини и сини очи.
Тя къса облаци бели,
подкарва ги сякаш овци,
със своите бели къдели-
снега другаде нека вали.
А на мен ми е нежно и бяло
не искам да тръгва. Дори,
дори да не бъде начало
още малко снега нека вали.
Няма коментари:
Публикуване на коментар