w
За последно
Herr Mannelig
Mordred's Lullaby
Canto D'Inverno
The Sound of Silence
Nocturna
снежно
Dark Sarah - Dance with the dragon
Мечтая Коледата,
защото днес ми е трънливо.
Октомври не донесе ми цветя.
Мечтая за Снега и Зимата
и ледената тяхна красота.
Мечтая за камбанките в елхите,
че звездите си изгубих, разпилях.
Кометите в кладенците си мълчат.
Мечтая да се върне Зимата
и въглени в очите да горят.
Мечтая и за болката до лудост,
че от сивото по-мила е смъртта.
Мечтая за трънливите цветя,
които сякаш като чудо
по прозорците намирам сутринта.
Elis - Perfect love
Sky is over
Bittersweet
Sirenia - save me from myself
дразги
Луната завива с мъгла свойта сянка,
не всеки усеща 'где скита Студът,
а той сам рисува с фулмастри
прозорци. Ех, колко е станен светът.
Далеч, по- далеч, зад десет лета,
на кълбо една вяра е свита.
Кого ли чака, че не идва Снега,
недошъл, а вече Зимата бяла отлита.
И 'що ли делили са тримата в бяло,
че скитат се в триста посоки сами?
И сам спи под свойто старо одяло
сънят на твоите зимни мечти.
безмълвие
Оловни облаци в небето
се заканват с безшумен вик
Хей Звяр, това в очите ти което,
убива, пронизва вятъра в миг.
И пада пуснал вплетените клони,
пеещите трепетлики и пуха,
умиращ вятъра глухарчетата рони,
заедно с поредната мечта. Мъгла.
Мъглата пада- завеса кадифена,
остават скрити думи от света,
а навън вселената е толко подредена,
че чак боли, хей Звяр, това.
Неприемливо звучи и някак вяло,
когато свети слънцето-усмихва се деня,
когато идва здрача- става бяло,
а когато се разсърдиш- пустота.
магията на Коледа
Коледа, звънят камбанки,
преспите прескачат се в снега,
очите ти в звездите се заглеждат,
скитащ някъде в нощта.
\
Някои неща не могат да се случат,
Коледа без сняг и без елха,
без светлинките, или дом без куче,
дете без смях и смях без веселба.
Вали! Затрупвай, вей и заледявай!
Търпението е порок, снегът е бял.
Копнежите, желанията- отстоявай,
че даром никой дар не идва сам...
Коледа, валят усмивки, пожелания,
а топлината е забравена навън,
в пустиня от предмети и желания,
изпуснаха душите си насън...
преспите прескачат се в снега,
очите ти в звездите се заглеждат,
скитащ някъде в нощта.
\
Някои неща не могат да се случат,
Коледа без сняг и без елха,
без светлинките, или дом без куче,
дете без смях и смях без веселба.
Вали! Затрупвай, вей и заледявай!
Търпението е порок, снегът е бял.
Копнежите, желанията- отстоявай,
че даром никой дар не идва сам...
Коледа, валят усмивки, пожелания,
а топлината е забравена навън,
в пустиня от предмети и желания,
изпуснаха душите си насън...
директно
Мъглата светеше във виолетово,
на оранжевите клади облаци горят,
по билото снегът в червено
се слива с дърветата, а те мълчат.
Светът /отново/се срива до основи,
отново стеле се сумрак, мъгла,
и ти мълчиш, а демони злокобни,
измислят спомените ти в ума.
И те увиват отровните лиани,
и сам се давиш в безсмислена игра,
спомени, фантазиите, страха ни,
въвличат те в осми кръг от ада, затова
какво да сторя- скъсах страховете,
от вените направих въжен мост,
завързах с дива обич бесовете,
не запалвай кладата в тежка нощ.
ПисмоТо
И Нощ е. Бледа и накичена с' звезди.
Снежинките са се загубили далеч-далеч.
Край дръвчето чашата с виното кърви
Прелистваш спомените, кътани, безчет.
Шампанско звънко в чашата налей,
и миналото в камината си запали,
в дванадесет молитва-песен сам запей,
вземи звезда и небето закичи.
Това
Нощем рисува по моят прозорец,
усмихва ме сутрин с чай от липа,
и топло е, снежно. Очите- прозорец
към бездна на ледена дива страна.
И трупа на преспи! По голите клони,
кацнали враните с фрак и бяла яка,
покланят се, тихо, че ще ги подгони
за миг се е спрял, с вихрушка в ръка.
И после потегля- на северен вятър,
вместо на кон по снежни поля.
Цялата зима снежинките гони
и е красиво, безкрайно и бяло...; това.
бодил
И времето размива се в мъгла
и лепне по замръзналите клони.
И Звярът ме превръща в тъга,
която тихо в здрача, днес се рони.
Капчици замръзнала роса,
косата и очите, и звездите..
остават в сиво очертаната луна,
където скитат само дните.
И липсват ми очите кадифени,
и липсват ми и нашите звезди
И липсваш Звяр, недей заспива...,
когато си далеч от моите звезди...
и лепне по замръзналите клони.
И Звярът ме превръща в тъга,
която тихо в здрача, днес се рони.
Капчици замръзнала роса,
косата и очите, и звездите..
остават в сиво очертаната луна,
където скитат само дните.
И липсват ми очите кадифени,
и липсват ми и нашите звезди
И липсваш Звяр, недей заспива...,
когато си далеч от моите звезди...
Абонамент за:
Публикации (Atom)