Оловни облаци в небето
се заканват с безшумен вик
Хей Звяр, това в очите ти което,
убива, пронизва вятъра в миг.
И пада пуснал вплетените клони,
пеещите трепетлики и пуха,
умиращ вятъра глухарчетата рони,
заедно с поредната мечта. Мъгла.
Мъглата пада- завеса кадифена,
остават скрити думи от света,
а навън вселената е толко подредена,
че чак боли, хей Звяр, това.
Неприемливо звучи и някак вяло,
когато свети слънцето-усмихва се деня,
когато идва здрача- става бяло,
а когато се разсърдиш- пустота.
Няма коментари:
Публикуване на коментар