И той се върна. Ето виж!
Прегръща нежно и е тих.
И после мълчаливо се усмихва,
рисува зиминя си стих.
И после шала си замята,
бере букет от рози в скреж.
Така красив е. Непонятно-
защо ме стяга гърлото в болеж.
И лепнат миглите-този скреж,
а как красиво бляска в косата.
Не. Не искам аз да се прибирам.
Снегът навън е! Чаках цяло лято.
Няма коментари:
Публикуване на коментар