Луната завива с мъгла свойта сянка,
не всеки усеща 'где скита Студът,
а той сам рисува с фулмастри
прозорци. Ех, колко е станен светът.
Далеч, по- далеч, зад десет лета,
на кълбо една вяра е свита.
Кого ли чака, че не идва Снега,
недошъл, а вече Зимата бяла отлита.
И 'що ли делили са тримата в бяло,
че скитат се в триста посоки сами?
И сам спи под свойто старо одяло
сънят на твоите зимни мечти.
Няма коментари:
Публикуване на коментар