Нощем рисува по моят прозорец,
усмихва ме сутрин с чай от липа,
и топло е, снежно. Очите- прозорец
към бездна на ледена дива страна.
И трупа на преспи! По голите клони,
кацнали враните с фрак и бяла яка,
покланят се, тихо, че ще ги подгони
за миг се е спрял, с вихрушка в ръка.
И после потегля- на северен вятър,
вместо на кон по снежни поля.
Цялата зима снежинките гони
и е красиво, безкрайно и бяло...; това.
2 коментара:
Great article, Thanks for your great information, the content is quiet interesting. I will be waiting for your next post.
Amazing blog and very interesting stuff you got here! I definitely learned a lot from reading through some of your earlier posts as well and decided to drop a comment on this one!
Публикуване на коментар