директно

Мъглата светеше във виолетово,

на оранжевите клади облаци горят,

по билото снегът в червено

се слива с дърветата, а те мълчат.

Светът /отново/се срива до основи,

отново стеле се сумрак, мъгла,

и ти мълчиш, а демони злокобни,

измислят спомените ти в ума.

И те увиват отровните лиани,

и сам се давиш в безсмислена игра,

спомени, фантазиите, страха ни,

въвличат те в осми кръг от ада, затова

какво да сторя- скъсах страховете,

от вените направих въжен мост,

завързах с дива обич бесовете,

не запалвай кладата в тежка нощ.