Приказке, не свършвай тъжно,
просто продължи и след това.
Нищо минало не е ненужно
и причина има. Затова...,
просто продължи да се разказваш,
ден след ден, дори след сто лета.
Слънцето изгрява и залязва,
след Денят идва Вечерта.
Приказке, не свършвай ни щастливо,
лошо следва след "живели сто лета".
Приказке, пии си чашата горчива,
че лекува бавно гъстата тъга.
Влива се в отровените вени,
и препуска с конете на съня.
Влива се в отровените вени,
и препуска с конете на съня.
И да знaеш, пак боли и не изстива
трънчето забито сякаш е сълза.
*гуш*
2 коментара:
Там, след края, понякога пак започва всичко отначало... но само понякога.
ъхъм, едно голямо колело.. което ми напомня за колелото на времето :)
Публикуване на коментар