Причерняло ми е от бездумия,
и от празни думи без крила.
Времето е паяче- плете безшумия,
и лови в тях то всяка прелетна душа.
После в тихите мъгли на есен
в ума се стеле и тежи ни тишина,
като черен кос с звънка песен
с думи и с огнен стих, събуди ни ти сега.
Думите ти- гарван черен,
стиховете- огън в живата вода!
За жарава, самодиви, единака верен,
за кинжали и препускаща сърна.
Причерняло ми е от беззвучие,
от сиви хорица, метални блокове, тъга.
Копнея: ръж и звездопади, пулнолидие,
сняг и ледени рисунки, и светулки в дланта.
Няма коментари:
Публикуване на коментар