сън на врана

Сънувай утре, Приказке!

Сънувай, Приказке, деня си слънчев
с треви ухаещи на джожан и босилек,
сънувай как лети гласа ти звънчев,
и как за всяка болка има точен лек.

Сънувай ти, преди нощта да си отиде,
преди звездите да са избледнели в утринта,
преди ръката топла да си иде,
сънувай, Приказке, изсънувай си деня.

Измечтай си после тихото ухание,
на самотен път през борова гора,
на една река, една ръка и с желание,
сънувай как издига се и замък от дъга.

Сънувай, Приказке, защото няма утре,
а в другиден ще е загубена и твоята луна,
и твоето небе, море и слънце,
ти имаш твоето единствено сега.

И то те гледа с проблясъци в очите,
не го кори, усмихни се- като теб
знам трудно е, и птицата умира в гърдите,
но Приказке, ти можеш, ти не си човек.

Че както го сънуваш днес
така ще се промъкне утре,
и кротко ще приседне и ще чака.