Ноември дойде, бос по паветата,
а старият дъжд барабани по стъклата,
и мокри врабчета покриват дърветата
и стар котарак сънува птичи ята.
Нощта пак е тиха, събирам звездите,
които падат в бял звездопад,
пожелавам си зимата, снегът и очите,
твой ред е- какво наум пожела?
А макът на рамото пак ме прогаря,
съска змията на тихият дъжд.
Змия татуирана с макови капки,
в миг на лудост. Отдавна. Веднъж.
Ноември дойде, на бал ме покани,
с маски и вино, в късният час.
Ела да танцуваме в зали незнайни,
ела има още място за нас.
Няма коментари:
Публикуване на коментар