март

 

Нощ- отново стене с голите си клони,

драска по стъклата с вятър и мъгли,

стиска стрък от изгрева отскубнат

със заплетени в него кукли от конци.

Нищожен, късче от изписан лист,

с бяло мастило от мак в кармин.

Никой никога не може да е толко чист,

и ти не вярваш, затова си сам- един.

Вещици- в този месец на горчилки,

плетат съдби в стебла лотоси-жени.

В сърцата си да бъдат неловими,

а на дланите им цвят на кървави следи.

Бяла прежда, и червена от крилото на сокол,

носещ вест за друг, за нов живот,

в женски месец, гордо погледа несвеждащ,
мартеница с радост, болка, и залог.