Крематория

 

Слънцето изгрява над легло от камъни и пепел,
скали разтапящи се в милувката на идващият ден.
Слънцето изгрява! Приближава с огън и жупел,
както в ада, но за свободните от дяволския плен.

Бягай! И нека е бързо, умът се стапя в бокала с лава.
На края на изгрева- ще си закъсняла- побързай!
Да бъдеш истинска и горда, просто да бъдеш такава,
каквато си ти - но само поискай, ти само посмей...

А нощем, студът сковава лавата в къс леден блок,
снегът се трупа, и в прегръдката му камъни умират.
Мислите ти, и копнежите ти, като едър тежък сноп
повалени неродени, а ветровете гонят те, не спират.

Бягай! И нека е бързо- в граничната зона върви.
На тази планета си звяр или никой. Побързай!
Където зората още нее родена, а нощта предсмъртно кърви,
където леда се стопява, там лавата знай ще си ти!