достатъчно

 

Заваля... небето му идва в повече

от свалени звезди и следи на комети,

от всички ослепени очи, и от яркото слънце...

Остави само луната, нежно да свети.

На небето е лесно- вали на шевици,

изсипва всичкото повече и вече е край.

Забравила как се вали, отглеждам хартиени птици.

И с котката спим. Коя е лъжата- познай!

Това е игра- и често лъжата пропуска,
подрежда звездите в проклятие и чака на ход.

 Ролетка в червено и черно, барабана стоманен върти се-

мой ред е отново- какво ще предложи в залог?

Две шепи с дъжд срещу кош свалени звезди,
ветрило от феникс за вятър в копринена нощ,
и още какво? Тъмнина тъмнокоса, откъснати листи с дни,
срещу сняг и камина с приказки за слава и мощ.

Заваля... на мен и небето ни идва в повече,
от проиграни залози и обещани неземни блага.

На мечтите сега им стига обикновено и сиво прозорче,
 едно рамо, моите лапи и твойте ръце. И така.