Прости ми, че все се предавам,
че все неуспявам, несвеждам глава,
проси, че за майка, невеста, неставам
прости и за всичките гневни слова.
Прости, че се боря с бесните хуни,
че сутрин погребвам поредна сълза,
и горда късам всичките струни
на нежност, на милост и тръгвам сама.
Прости, че милост и помощ неискам,
че парцала за под е къвав червен,
че в съня си танцувам с вещици триста,
а денем убивам всеки миг съкровен.

1 коментар:
Щрихи от черно,
като решетки
пред отворен прозорец!
Публикуване на коментар