твоя сън, единствен

 Забравил си, че дълго всяка нощ
милион немигащи очи внимават
за всяко твое вдишване, ловят дихания
и после гаснат в сутрешна мъгла,
забравил си, или не си и знаел,
че нощем спи Земята, свита на кълбо.
Забравил си, че в тъмнината, нощем,
бръмчат милиони котки, а земята спи..
Забравил си? Не си ли знаел..
Нощта полека-лека в чинийка мляко се топи.
И луната е виновна,че сърцата бият,
че косите на вериги се превръщат,
но котките така, помни това- не могат,
не могат те без покривите или без звезди.
Създадени са нощем да успят Земята,
и с тихи лап'ки сънищата да следят,
в природата им заложена е красотата
и всяка котка един-единствен сън лови.
Пусни я, тя ще се разходи, тихо ще промърка,
ще бутне няколко от подредените от теб звезди,
и после ще се промъкне със зората
до теб,
и в твоя сън единствено ще може да заспи.