от нея птиците залязват,
и всички хвърчила потъват безметежно,
когато ти докоснеш ми перата.
А пък слънцето ти хрърля страшна сянка
на моята луна в сребросиво.
Сгушена в хартиените лодки, в дрямка,
отплувам по едно петно мастило.
Още миг и утрото потъва в зеници,
вълните капят в изгревни росинки.
Тъмно ми е, изведнъж така стъмнИ се,
а цветето пожела. И си отиде.
5 коментара:
Браво, браво браво бра-во ! ;)
Острието залеза докосва -
въздиша мрака,
от досега започва да кърви.
е какво брааво на това?
Драко- --------@
"бравото" е за уловеното чувство и за начина по който си го описала ;)
ми мерси за бравУто, ама аз го довърших :)
Публикуване на коментар