Ще спра да ти пиша..., щом ти си свободен
и как да те вържа?- незнам да деля,
непоисках да бъдеш, като всичките хора,
но ти си.., затова по-добре да мълча.
Гордостта ми.., това са тежки окови-
обичта е с крехки, птичи крила.
Толкова ти писах, с руни по себе си,
а ти..,ти ненамери и миг за това.
Ще спра да ти пиша.., а капят звезди,
морето от тях е толкова синьо,
те са несбъднати, нечии мечти,
а ти вярваш, че падат.. Това е наивно.
А сигурно няма и как да узнаеш,
че желания стават само ако,
ако загледан в звездопад сам пожелаеш.
Думата тук е пада, не капя. Защо?!
Навярно ще пиша за нещо различно,
за вятър, морета, трева и цветя.
Или за чрните припепи. По е логично.
За звяра, за хората и за снега
Няма коментари:
Публикуване на коментар