объркано

  

Ела, аз идвам вече уморена,

чак листата ми болят.

Докосни ме- дълбоко упоена,

и като за своя малък принц

житата ще звънят...

Ела, омайна моя и .. отровна.

Закрии очите ми с мъгла.

Несъм ни мирна, ни покорна,

затова пък имам си крила.

И сънищата- меки котки,

се сгушват в нежен балдахин.

Сънуват теб.. и бели лодки-

а дъжда е светло син.

Знам, че бях си обещала,

знам, че няма.. И какво?

Щом аз неспирам да си го мечтая

ще бъде жив, и ще ме прегръща..

Все едно!