Спокойно, нищо лошо няма да се случи
река от мед и масло, и от тъмен кофеин..
-Къде ме водиш? -Не се плаши, ще се получи.
Виж- дори помежду ни облака е светло син.
Спокойно- стъпка, две, подай ми твоята ръка-
сега напред- възможно е светът да бъде твой!
Не ти трябват за живота толко много сетива.
-А как да видя? -Довери се на водача свой!
Не се плаши- тъмнината никога не наранява.
Не тя е тази, която реже като сякаш остър нож..
-Виж светлината! -Лъжеш се, че те дарява,
но после винаги си взима данък- за разкош.
Сега се влей, опитай тази мека тишина,
стани частица сън и после в съня се събуди!
-Не е реално! -Реално е в другата Земя,
където духа в битката над материята победи.
Наметнал тъмен плащ поведе я напред,
разказа й, как няма всъщност идеал.
А тя не спря да пита, в стиховете ред по ред,
къде ме водиш и защо света наоколо е спрял?
Край тях дъжда ефирно танцуваше в мъгли,
а залеза с изгрева се сля в сивкава дъга.
В едно неясно бъдеще Земята спря да се върти,
подпряна с лостове човешка злоба, завист и злина.
Няма коментари:
Публикуване на коментар