Е.. Някъде.. Чак...

Нощем Морето е винаги.., друго.
С вълните по пясъка пише си стих
и после като всеки поет композира
соната от своя влюбен диптих.

Морето, знаеш, е по романтичен,
от Рицаря влюбен в Бялата дама,
Морето- той е така.., нелогичен
затова я чака за среща в пижама.

Той е сигурен, че Тя го обича,
защото брой по морски звезди.
Маргаритки си няма, но кой би отричал
цветята объркват човешки съдби.

Когато се срещнат- той преговаря,
ще пусне в небето й залез с мъгла.
Небето е нейно- а той пожелава-
и чайките правят за нея слънца.

Играят на дама, в топлия пясък,
за лампи запалва й 3 чифта звезди
Така ще отмине нощта- смях и крясък,
когато се гонят, а той я настига. Почти.

Улисан в очите й, вече унесен,
почти е забравил да пусне изгрева /пак/,
така замечтан, тананика си песен.
За нея.. Когато.. Е.. Някъде.. Чак...