никъдеТо

За моето Никъде се тръгва по здрач,

когато от дърветата капят топли елмази,

когато един тъмен, безплътен  ездач

пуска черния кон сред полята да гази.

С него се стига до моето  Никъде,
с лилава мъгла по стъклата и желязна ограда,
по която бял олеандър увива се...
Не го приближавай и никой не ще да пострада.

А отпреде в двора разсте трепетлика
в клоните спи и сънува вятърка  зла.
Ако я събудиш със сигурност тя ще опита
с длани и нокти да роши и твойта коса.

Зад тях си отглеждам трева- детелини
те всички са само с четри листа,
с букет за съседа- чистач на комини
на белия старец, в здрача нося частици зора.

В дъното, в двора, на стария бор
снежинките зъзнат в малка къщурка,
а няколоко клона надолу един сив котарак
на здрача на лятото, тихичко мърка.

Отдясно са макове в кърваво лято,
със семки забрава  и дъхав жасмин.
Отляво на мраморен плот е разлято
цветчето на розата, за Звяра един.

В моето Никъде расте още бръшлян
по колоните на стария вход се е вплело,
а горе над стряхата, до моя таван
грифона в гнездото бди- сърцето ни смело.

До моето Никъде се стига след два,
когато и гарванът каца в дланта ми.
Тръгни си преди да се свърши нощта
 за Звяра огъня пазим с вълка ми.