а после на бяла монета,
принцесите продадени на търг,
проклинат ориста проклета.
Добрия убива после ламята,
и сипе се люляков дъжд,
над корона красяща главата,
и става милорд всемогъщ.
Това е по принцип. В сказки,
с много фанфари и звън.
На бала, в дванайсет, зад маска
късмета пристъпва отвън.
В края "живели щастливо",
но кой ли чете "след това"?
Героя се усмихва свенливо,
но трудното почва сега.
И луната е скъсана кърпа,
с която се бършат ъгли,
сивотата ревниво задърпва
щастливи прашасали дни.
Няма коментари:
Публикуване на коментар