щом

Щом не ме поиска в бяло,
ще дойде за тебе- черна отрова
татуирана с мак по цялото тяло
с руни за душата ти- тъмна прокоба.

Сутрин, щом слънцето пак се усмихне
във вената му устни да впия.
Да не може да мами, блести, да не иска
за себе си - тебе да скрие.

И сетен дъха му- проклето слънце
в облъчен гняв над проклетите друми,
да изстине, разплискан в гарванов грак.
Нека несмее да стои помежду ни.

Пердета- решетки на твоя прозорец
дъха ми- омаен отровен бръшлян.
Осъждам те- нека не си миротворец,
а аз да съм твоя тъмен зандан.

Кафето, по залез, с капки от кръв,
в краката ти, мъркаща, бавно да пия.
Горещо.. И повече! Луната е стръв,
на нея любовна песен вълчицата вие.

Отрова съм. Вените бавно пулсират,
а в мене кръвта изкипява на дим.
Не искаш да бягаш?А дните ти бавно умират
в ръцете ми.. Щом избрах да бъдеш един.