един безсмъртен

и шепа светулки..
***

Пролетта тиха дойде,
а после си тръгна без шум.
През гората в лятна премяна
извива се речният друм.

В ръцете с шепа светулки,
и гривна, от жасмин и от трън,
край тебе отново минавам-
невидима. Ти моя си сън..

Пази се, че често кошмари сънувам
за звяра единствен и за..
За розата с мъртвия блясък
за това, що ще е "след това".

Но има безсмъртни, нали?
И те всъщност през цялото лято,
пускат светулки... Хайде кажи!
За да ги има предлагам ти злато.

А когато изникнат снежинки
и моята зима шепти,
от светулките правят прашинки
и в небето ги пускат да бъдат звезди.

Затова в жаркото лято,
в безсънните нощи и дни
по звездите камъни мятам,
за да се случат всички мечти.

За да има безсмъртен един,
защото някак си много го искам,
да има един- не сломим,
за когото аз да съм блясък..