прикованo с меч

И никога, за да не свърши

луната прикована е с меч,

нощта така е вплетена в окови,

а предречена е безпощадна сеч.

Красиво е. И няма да е вечно-

облаци в коприна, полъх мек,

светулки гаснат над студеното олово,

присветват падащи звезди- безчет.

Една илюзия, красиво издълбана

на пейката, до бора стар,

за да помни, за да зная че я няма,

и че отровата е всъщност цяр.

Пусни до мен змията си отровна,

за отплата сини пеперуди ще ти дам.

Немога да съм и любима и покорна..

В края знай, че всеки смъртен... умира...всъщност сам.