продадени коси

Аз така и те измислих- вечерен :)
а ти не пожела и да се случиш,
Разговарях дълго с феи, не една,
как сърце човешко да получиш.

А над нас в небето ни препускат
ята крилати обичи край падащи звезди,
изпуснати, не срещнати, захвърлили ездачи...
А нощта ни леко, тихо се топи.

Щом ти не искаш да те има,
тогава аз ще стана твоя нереалност-
ще продам косите си- да стана невидима
за хората и тяхна свирепа алчност.

Аз знам, че си илюзия и затова
ще се опитам момичето в мен да не личи
да бъда многоцветна кукла от парцали,
с копчета наместо греещо очи.